През август 2007 г. в Белград се е състояла конференция за кирилицата. Обсъждан е многогодишният опит по едновременното използване на кирилското писмо и латинското и бъдещето на славянската азбука. Констатирано е, че напоследък кирилицата възвръща своята по-широка употреба в Сърбия.

На 1 ноември – Денят на народните будители в Националния дворец на културата се проведе Петата национална конференция с международно участие, организирана от СВУБИТ. Материалите от нея ще бъдат издадени в отделен сборник.

На 6 ноември в Дома на Москва в София се проведе кръгла маса на тема „Кирилицата и глобализиращия се свят”, уредена от Фонд „Устойчиво развитие на България”в нея взеха участие учени от Русия, Сърбия, Българската академия на науките, Софийския университет „Св. Климе4нт Охридски”, Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”, Нов български университет, СВУБИТ, представители на Министерството на науката и образованието, Министерството на културата, Съюза на българските писатели, Синдиката на българските учители и др.
Материалите от кръглата маса бяха издадени в отделен сборник на руски език и изпратени на конференцията в Москва.
Кирило-Методиевският вестник „За буквите-О писменехь” извести авторитетни оценки за кирилицата от учени, писатели художници – минали и днешни като резултат от дългогодишно изследване.

От 6 до 8 декември в Москва се състоя голяма международна конференция „Кирил от нейното възникване до наши дни”. Тя бе уредена от Руския институт по културология, Руската академия към държавната служба при президента на Руската федерация, Института по славянознание при Руската академия на науките и Архива на Руската академия на науките. От българска страна пленарни доклади на конференцията изнесоха проф. д-р Аксиния Джурова /за създаването на глаголицата и нейната замяна с кирилицата в България от Кирило-Методиевите ученици в Преславската книжовна школа/,, проф. д-р Георги Бакалов /за покръстването на българския народ при княз Борис Първи, приел прогонените от Моравия Кирило-Методиеви ученици/, и проф. д-р Казимир Попконстантинов /за новооткрити каменни надписи от Девети и Десети век, които променят ранната история на славянския език.

Конференция в Шумен

Национална научна конференция „Плиска и християнските центрове на Европа” се състоя от 2 до 4 май 2007 г. в Шумен и Велики Преслав. Български изследователи на средновековието си дадоха среща в дните, когато се честваше 1 100-годишнината от успението на Св. княз Борис І-Михаил.
Нейни организатори бяха Министерството на културата, Министерството на образованието и науката, общините Шумен и Велики Преслав, Националният археологически институт с музей при БАН – филиал Шумен, Шуменският университет „Епископ Константин Преславски”, Религиозният исторически музей в Шумен, Сдружението „Първа българска столица” в Плиска и Областната управа в Шумен.
В конференцията взеха участие с доклади българските учени проф. Василка Тъпкова-Заимова, проф. Тотю Тотев (научен ръководител на форума), проф. Рашо Рашев, проф. Иван Йорданов, проф. Людмила Дончева-Петкова, проф. Казимир Попконстантинов, проф. Анчо Калоянов, ст. н. с. Маргарита Ваклинова, Лиляна Симеонова, Тодор Балабанов, Радослав Василев, Валери Йотов, Георги Майсторски, Георги Атанасов, Бони Петрунова, Николай Марков, Стойчо Бонев, Живко Аладжов, Димо Чешмеджиев – общо около 40 изследователи на Българското средновековие.
Учените присъстваха на тържествата в Плиска, където беше открит паметник на Св. княз Борис І. Сетне разгледаха старините в Националния историко-археологически резерват, новия градски музей. Посетиха също новите разкопки във Велики Преслав, както и експозицията на Археологическия музей.

Български археолози попаднаха при разкопки в Плиска на следи от вероятно погребение на български хан.

Известният археолог проф. Казимир Попконстантинов от Велико Търновския университет – специалист по средновековна епиграфика, откри през м. август т.г. неизвестен надгробен каменен надпис от манастира в местността „Селището” с името на Георги Синкел Българснки, според който той е бил собственик на голямо имение, където през 1952 г. проф. Станчо Ваклинов и Вера Мавродинова откриват каменния надпис на Чъргубиля Мостич и оловен печат на цар Симеон. Досега се открити три печата на Георги Синкел и осем керамични образи на светци.

В средновековният манастир край гара Равна при Провадия през 70 години на миналия век бяха открити изобилие от средновековни надписи върху варовиковите стени на пет древни езика – глаголица, кирилица, латиница, руни и смесени. Техният брой е около 350. Заедно с тях бяха открити около 200 рисунки. Един от надписите съдържа подпис на Климент папа Римски, който доказва присъствието на Кирило-Методиевите ученици, които пренасят неговите мощи от Херсон в Рим. Интересно е, че върху стените има елементи от украсата на ръкописите, които по вид и размер съвпадат с вида и размерите на украсата в ръкописите. Най-ценните надписи се съхраняват в градския музей на Провадия. Според оценката на чуждестранни учени слависти откриването на този манастир е първостепенна сензация в археологията и променя ранната история на славяните. Под заглавите „Каменна библиотека от Х в. сп. „Кориер ЮНЕСКО” отпечата кратка статия (бр. 7/1983 г.) с което представи и Кирило-Методиевия вестник на 32 езика.
В манастира „Караач теке” (Черните брястове) край Варна по всяка вероятност цар Борис І настанява кирило-методиеви ученици. В неговите скриптории са открити метални писала и закопчалки на книги, което свидетелства за оживена книжовна дейност. Предполага се, че там е погребан самият княз Борис І.
Манастирът е открит през 1921 г. от чешкия археолог Карел Шкорпил, който намира оловен печат с името на Борис-Михаил. Първата публикация на печата е във варненски вeстник.
В разкопките, ръководени от проф. Казимир Попконстантинов и д-р Росина Костова, участват студенти от Велико Търново, Краков, Берлин и Понтификалния папски институт за източните църкви в Рим.

От 5 до 7 октомври 2007 г. във Варна се състоя Международна научна конференция „100-години от рождението на проф. Иван Дуйчев” организирана от Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев” към Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Варненска и Великопреславска митрополия. Тя се проведе под патронажа на Ректора на СУ „Св. Климент Охридски”, проф. д.ф.н. Боян Биолчев, Негово Светейшество Максим, Патриарх Български, Светия Синод на Българската Православна църква; със съдействието на: Фондация „Елена и Иван Дуйчеви”, Фондация „Тракия”, Фондация „Българи”, Регионален исторически музей във Варна, Филиал на Археологическия институт към БАН в Шумен.
Участваха 35 български и 20 чуждестранни учени: от Австрия, България, Гърция, Германия, Израел, Италия, Македония, Русия, Турция, Сърбия, САЩ и представител на Ватиканската апостолическа библиотека.
В църквата „Успение Богородично” беше представено новото фототипно издание на Манасиевата хроника – среднобългарски книжовен паметник от ХІV в.
Особено преживяване за участниците в конференцията е посещението на княжеския манастир край Варна, в който продължават разкопките, на първите столиците Плиска и Велики Преслав.

На Световният конгрес по византинистика в Лондон през август 2006 г. Общото събрание на Международната асоциация за византийски проучвания единодушно прие предложението, изложено от акад. Васил Гюзелев, следващият ХХІІ конгрес по византология да се проведе в София от 21 до 27 август 2011 година.

През 2008 г. изданието навлиза в своята ХХХ годишнина. Предвижда се по този повод да бъде уредена изложба, да бъде издаден сборник с избрани публикации и тържествена вечер.

Каквато и да е съдбата на „За буквите“, това което е направено вече с публикуваните броеве, ще остане завинаги в историята на българската култура.

Дмитрий Лихачов, 28 май 1980 г.